Хелоуин

Въпреки че днес Хелоуин се свързва най-вече с американските традиции, той идва от ирландските земи и всъщност е древен келтски празник.

За келтите времето около края на октомври било особено – то се смятало едновременно за край на земеделския сезон и начало на Новата година. Затова им бил необходим специален празник. Наричали го Сауин или Саун (samhain на ирландски), което означава „първият ден на ноември” или „краят на лятото”.

Това е празник на реколтата и на мъртвите. На Сауин келтите се приготвяли за идващата зима, като колели част от добитъка и го складирали, заедно с реколтата. За да прогонят злите духове, келтите хвърляли костите на закланите животни в огромните огньове, които били неразделна част от празника. От тази практика идва английската дума за голям огън – bonfire („bone” – кост, „fire” – огън).

Огньовете се запазили в традицията на празника и в Средновековието, когато Сауин станал най-важното празненство за ирландците. Обичаят изисквал да се запали първо един огън – този на краля. Това ставало на върха на хълм, след което от околните хълмове виждали, че празникът започва, и запалвали своите огньове, също на хълмове.

Разкази за прадедите и предсказания – тези елементи на празника по-късно ще се превърнат в част от Хелоуин. Мъртвите имали голяма роля за келтския Сауин. Келтите вярвали, че в нощта на празника границата между живи и мъртви се размива и мъртвите излизат, за да преследват живите и да им донасят болести и лоша реколта. За да се предпазят, хората имитирали мъртвите с помощта на маски, като така искали да ги омилостивят – практика, която ще се запази в Хелоуин.

На мъртвите обаче не се гледа само като на зли духове. Празникът се използва и за да се отдаде почит на покойниците от общността и семейството. Приготвят любимите храни на мъртвия, отделя му се място на масата и се оставя отворена врата или прозорец, за да може той да влезе.

Вси Светии

Както при много други християнски празници, и този е сложен от Църквата на дата на езически празник, в случая Сауин. През 8 век папата обявил 1 ноември за Ден на Вси светии – празник, който съществувал и преди това, но на друга дата. Целта му е да почита всички светии, които си нямат отделен празник.

Тогава според църковното броене един ден не започвал с изгрева, а със залеза на предишния, затова 1 ноември започвал надвечер на 31 октомври. Така се появила нощта на Все светии или All Hallows' Even (“hallow” е остаряла дума за светец, а “even” е съкратено от “evening” – вечер). Иначе казано, Хелоуин.

С течение на времето обичаите на Хелоуин се променяли и разпространявали. Днес сме най-добре запознати с американския начин на празнуване, който смесва традициите, елементи от масовата култура и един куп комерсиални аспекти. Често в тази нощ се гледат филми на ужасите, посещават се обитавани от духове места, а хората се преобличат като герои от филми и книги – чудовището на Франкенщайн и т.н.

Хелоуин се празнува и в родното място на празника – Ирландия. Там също има страшни костюми, чрез които хората трябва да се смесят с наизлезлите от гробовете си мъртъвци. Огньовете все още са важна част от празничната нощ, както и фойерверките. В град Дери пък е най-масовото организирано празнуване на Хелоуин.

Източник