Дали е съвпадение това, че началото на първите цивилизации съвпада по време с първата сварена бира?
В праисторически времена човекът нямал време да експериментира какво ще стане, ако остави ечемика да ферментира. Той не е и знаел какво е ферментация. Нито пък ечемик. Всичко започнало, когато първите предприемчиви племена на Изтока открили, че е много по-добре да живеят и да се прехранват в равнината, отколкото из суровите планини. Те открили земята между Тигър и Ефрат – така наречената Люлка на цивилизацията. Около 6000 г. пр. Хр. тези племена щели да станат известни като шумерите.
Тези първи жители на древната Месопотамия (днешен Ирак и части от Сирия, Иран и Турция) култивирали един от първите видове ечемик. Шумерите са и първите, които се сетили да правят от него бира преди осем хилядолетия, като се спори дали преди или след това се научили да пекат хляб. По същото време праисторията свършила за тях. Родила се цивилизацията. И бирата.
Не е трудно да си представим отношението на тези първи пивовари към бирата, като имаме предвид, че са си имали специална богиня на бирата – Нинкаси (буквално – дамата, която пълни устата – вероятно с бира). Шумерите не виждали нищо лошо в пиенето, както и в други човешки ”пороци” – Нинкаси била същевременно богиня на съблазънта и плътската любов. Молитвата към нея била не друго, а рецепта за бира – по този начин шумерите по-лесно запомняли процеса във времената преди да развият своята писменост.
Богинята Нинкаси обяснява вечната връзка между алкохола, оргиите и освободените нрави – в земите на древна Месопотамия празненствата и почитането на боговете се свързвали с пиене и разврат. Достатъчно е да погледнем тази плоча (горе) от онези земи, за да си представим каква е за шумерите връзката между плътските наслади и алкохола. Предполага се, че това, което жената пие със сламка по време на секс (може би анален), е именно бира.
Годините минавали, чаши бира се изпразвали, шумерите изчезнали постепенно от историята и оставили развитието на бирата на следващите цивилизации – египтяни, гърци, траки, римляни.
Междувременно на другия край на Стария свят германските племена също открили, че зърнените продукти ферментират и че от това се прави алкохол. Подобни открития направили и други племена, без връзка с шумерите, и така бирата постепенно се появила в различни части на света. През 19 век Луи Пастьор дори щял да обясни какво точно се случва при процеса на ферментация, но дотогава имало още много време.
В началото на новата ера римският историк Тацит отбелязва, че германските, саксонски и келтски племена пият светла бира. Въпреки че самите римляни са се научили на пивоварство от гърците, Тацит и съвременниците му вече са открили и виното, както и това, че в него е истината. Затова те смятат, че бирата е варварско питие, недостойно за тях.
През Средновековието бирата продължава да се развива, като се вари най-вече в манастирите. По онова време започват да добавят хмел към рецептата. Пиенето на бира се превръща в социално занимание и на Острова се раждат пъбовете.
Бирата постепенно става най-популярната напитка в Европа, особено в райони, където отглеждането на лозя е трудно. Дори в Южна Европа, където виното е традиционното питие, бирата има почитатели сред по-низшите класи. В Бавария смятат бирата за толкова важна, че през 1516 г. дори регулират съставките й със закон, който е отменен чак през 1987 г. Навсякъде, където чистотата на водата е под въпрос, се пие бира, защото тя поне е била термично обработена.
Следващата стъпка в историята е индустриализацията на производството.
Бирата е една от най-старите алкохолни напитки. Някои историци смятат, че тя е дала на човечеството тласъка да развива земеделието си, да усяда и да образува селища и градове; че бирата, а не нещо друго, е тласнала човека по пътя към цивилизацията.
Източник
0 коментара:
Post a Comment