Най-вероятно наименованието “rum” идва от rumbullon, което според едни означава „кавга, олелия”, а според други ”дяволоубиец”. Има поне още 6 варианта при етимологията на думата „ром”, но е излишно да се разглеждат.
По правило ром се сервира в чаша тип „балон” (brandy balloon/snifter) при 15-20°С.
Производството на ром е тясно свързано с насажденията от захарна тръстика. Тя произлиза от Азия, но днес се отглежда и на петте континента. Най-благоприятен за нея е климатът в тропическите райони, тъй като растението изисква топлина, влага и хладни нощи.
Стеблото на захарната тръстика първо се накълцва и се смачква, след което се „мели”, за да се извлече сокът. Поради високите температури тези операции се извършват бързо. Сокът, предназначен за производство на захар, се преработва веднага. Получава се така нареченият „земеделски ром” (кашаша). Така нареченият „фабричен ром” се прави от меласа.
Тя е вторичен течен продукт, който остава след кристализацията на преработената тръстика. Каквато и основна изходна суровина да е избрана (сок или меласа), тя се смесва с вода и мая, сипва се в бъчви и, когато достигане 5-9% алкохолно съдържание, се дестилира.
Ромът от Ямайка, Хаити, Барбадос, Гвинея, Пуерто Рико и Тринидад по прицип е по-лек.
За да почнеш с историята на рома, неизменно трябва да минеш през захарната тръстика “sugar cane”. От векове култивирана в Азия, по времето на Александър Велики тя се разпространила и в Персия, Сирия, Египет и Сицилия. По-късно последователи на Колумб донесли растението на Карибските острови. На остров Еспаньола (днешните територии на Доминиканската република и на Хаити) още в началото на XVI в. има насаждения от захарна тръстика. Между 1510 г. и 1520 г. те се пренасят към Пуерто Рико, Ямайка, Куба и Бразилия, през 1519 г. – в Мексико и през 1533 г. в Перу.
Захарта от тръстика била много търсена през онези времена в Европа като подсладител и консервант. Произвеждала са на почти всеки карибски остров, където климатът благоприятствал развитието й.
Търсенето на сладкия продукт на Стария континент било огромно. Първите заселници на Новия свят трескаво изсичат горите за плантации. Възниква проблем с намирането на работна ръка за тях. В началото на XVI в. е намерено решение. Белите отвличат африканци от родните им места, натъпкват ги като добитък в трюмовете, и тези, които оцелеят, стават роби в захарните плантации срещу заплащане в меласа. Нея отнасяли в Нова Англия, за да се направи ром. С него пък можели да се върнат обратно в Африка, където да си купят роби, да ги продадат на Карибите и т.н. Оформя се един порочен триъгълник, в който ромът става универсална валута. Той става и питие № 1 на всички мореплаватели.
Cachaca (произнася се кашаша), е всъщност вид ром, но има по-груб характер. При производството на тази напитка се дестилира ферментиралият сок от захарна тръстика. Докато ром се прави от меласа - остатъчен продукт, останал след рафиниране на захар от “sugar cane”. Дестилатът на кашаша е с по-нисък процент алкохолно съдържание (около 70%, при ром около 90%), поради което запазва първичния груб вкус на захарна тръстика, но и съдържа повече вредни примеси.
Източник
0 коментара:
Post a Comment