Saturday, May 30, 2009

Най-богатите хора в историята

Още от мига, в който финикийците са измислили първите прототипи на парите, някой е започнал да мечтае за огромни количества от новаторските джаджи, осъзнавайки значимостта им и количеството сурова власт, които те са носели. С думите на миличкия Мечо Пух - ‘колкото повече, толкова повече’ - някои хора са стигали до невиждани и нечувани висоти в трупането на несметни богатства и власт. Нека си го кажем направо - много малко неща на света не могат да се купят с пари, а по-циничните хора твърдят, че въпросните неща могат да се купят с много пари. Това са десет ултра-богати личности от историята, които са имали толкова много злато, че са били способни да построят цяла къща от кюлчета и пак би им останало достатъчно количество. Тъй като всички те са вече отдавна починали, състоянието им се изчислява в съвременни американски долари, след прекарване през редица преиндексации , за да придобият смисъл за съвременния човек.

Казват, че парите не са толкова важни, колкото…тяхното количество. Тази интересна мисъл ни подтикна да съставим този Топ 10.

И така, приятели, представяме ви…

10. Корнелиус Вандербилд


Състояние: $167 400 000 000
Къде е трупал парите си? САЩ
Как ги е натрупал? Железници, корабен транспорт

Корнелиус Вандербилд е един от онези пионери, които са имали ясна визия какво искат, как да го постигнат и не са се свенили да хвърлят ужасно много труд в начинанието. Започнал работа по фериботите и корабите още на 11 години, на 16 той вече притежавал собствен бизнес, возейки пасажери и товари между Манхатън и Стейтън Айлънд. Наистина, парите за стартиранетео на този бизнес младежът заел от майка си, но както казват, зад всеки силен мъж стои една силна жена. С разрастването на начинанието му, Корнелиус си спечелва прякора ‘Комодора’ и влиза в конфликт с двама предприемачи - Фултън и Ливингстън - които са имали официално разрешен от града Ню Йорк монопол над превоза на хора и товари с кораби. С типично за хора като него стремглавие, нашият герой предлага два пъти по-ниски цени от тези на конкурентите си и не след дълго започва да откъсва значителни суми от бизнеса им. В резултат, те многократно се опитват да изценират ареста му под претекст за нарушаване на търговски права, без особен успех. Когато му е преложен пост и заплата в начинанието на Фултън и Ливингстън, Вандербилд отговаря, че не му е толкова за парите, колкото да докаже правотата си. Той вярва в свободната конкуренция и отхвърля вържавните монополи. След съдебен процес, монополът бива разбит и Корнелиус излиза победител, продължавайки експанзията. През 40-те години на 19-и век той вече има над 100 кораба по река Хъдсън и е считан за най-големият работодател в Щатите.

Паралелно с корабния превоз, Вандербилд инвестира сериозно в железници и притежава едни от първите линии в Новия свят. Той става участник и в една от първите железопътни катастрофи в света, когато един вагон дерайлира след счупване на ос, и се отървава със счупени ребра и пробит дроб. Това не го сломява, тъй като е бил свикнал да получава каквото поиска, и в крайна сметка се оказва притежател на една от най-старите и големи железопътни компании на източното крайбрежие - New York Central Railroad.

Почива през 1877 година, в Манхатън. Неговите наследници - Вандербилдови - са една от най-богатите и могъщи фамилии в Щатите и до ден днешен.

9. Василий II


Състояние: $169 400 000 000
Къде е трупал парите си? Византия
Как ги е натрупал? Царувайки

Василий II от Византия е познат на родна земя (а и в Историята) под името Българоубиец. Предполагаме, повечето от вас ще се сетят за касапницата, която той устроил на пленената Самуилова армия, ослепявайки по 99 човека на всеки 100, а на последния оставял само едното око. Нямаме никакви причини да го харесваме, но въпреки това, Василий е един от най-успешните византийски императори, управлявал цели 50 години, след чиято смърт Византия е била мирна, богата и незастрашена от външни агресори политическа сила. Бивайки способен пълководец и добър администратор, Василий провежда много ефективна данъчна политика спрямо фермерите, защото знае, че те са хората, хранещи армията. Това му донася страхотна популярност сред селските маси, а в същото време прямотата, честността и понасянето на суровия войнишки живот наравно с войниците му донася титлата Баща на армията. Отнасящ се с нехайство към различните дворцови традиции и ритуали, той често раздавал заповеди от трона си, облечен в проста войнишка униформа. Концентрацията му в държавните дела е била толкова голяма, че след бурен живот като женкар на младини, Василий се отдава на аскетизъм след като става император. Под негово управление са творели много оратори и мислители, а дипломатическите му ходове довеждат до покръстването на Русия и привличането й в сферата на влияние на Византия. Един успешен император, имайки предвид факта, че в съкровищницата си е имал повече от 90 тона злато.

8. Марк Линиций Крас


Състояние: $169 800 000 000
Къде е трупал парите си? Римската република
Как ги е натрупал? Аренда, търговия с роби, лихварство, спекулации

Фигурата на Марк Крас е много противоречива, поне в нашите очи. Може би това се дължи на факта, че в книгата Спартак, Марк Крас играе ключова и драматична роля в пречуването на робските въстанници, а може и да е затова, че той е известен с безграничката си алчност и ламтеж за злато. Невероятното си богатство Крас започва да гради след като властта в Рим се взима от Сула, който в типичния за времето дух се заема да изколи и присвои състоянията на доскорошните си врагове. Бивайки близък сътрудник на Сула и командир на армия под негово крило, Марк Крас вкарва в списъците с проскрипции дори хора, които не са били там преди това, и за отрицателно време се замогва страшно много. Веднъж натрупал първоначалния си капитал, той предприема редица машинации, измами и се занимава с търговия на роби, демонстрирайки безкомпромисен и скъпернически подход към нещата. Реално Марк Крас е бил най-заможният мъж в римската история и този факт дори е споменат в Спартак. С това богатство той помага на младия Гай Юлий Цезар в трудни времена и по един или друг начин става причина в днешно време всеки да познава гениалния пълководец и държавник от дома на Юлиите. Заедно с Цезар и Помпей Велики, Крас образува неофициален пакт, познат под името Първи Триумвират и, така да се каже, управлява една трета от гигантската за времето си империя.

Това, което обаче не му дава мира, е, че в политически и военен план той е засенчен от Помпей и Цезар, а така бленуваният триумф му се изплъзва. Неприязънта между Марк Крас и Помпей се задълбочава, след като последният де факто отмъква славата за победата на Спартаковата армия под носа на Марк Крас, но в крайна сметка Цезар успява да ги помири. Края на живота си Крас намира в амбициозна (и отново подтиквана от копнеж за военни почести) кампания срещу Партия, след като е назначен губернатор на Сирия. Римските легиони биват разбити в Битката при Карна, а Крас отива в стана на партийците, за да обсъдят условията на примирието, но коварният вражески генерал вместо това го залавя и - колко символично - го убива, принуждавайки римлянина да пие разтопено злато. Трагична история, точно като за Древността.

7. Хенри Форд



Състояние: $188 100 000 000
Къде е трупал парите си? САЩ
Как ги е натрупал? Автомобилостроене (Ford Motor Company)

Хенри Форд е не само безумно богат човек, но е също така икономически катализатор, инженерен гений, иноватор, изобретател и един от флагманите на индстриализацията през 20-и век. Той е първият, който въвежда поточната линия и дава началото на масовото производство, което и до ден днешен работи по неговите принципи. Широко известно е недоверието му в счетоводителите и неговата компания дълги години не е ползвала услугите на такива, регистрирайки въпреки това (или може би - именно поради това) огромни печалби. Форд също така е известен с отричането на синдикатите и с това, че е давал много високи за времето заплати на работниците си, слагайки по този начин край на текучеството. Специален комитет в компанията му се е занимавал с това да следи работниците да не пият, играят хазард и да се грижат добре за семейството си. Тези, които отговаряли на стандартите и са били служители повече от 6 месеца, са получавали право да притежават дялове от компанията, като по този начин връзката между работодател и работник е ставала още по-здрава.

Команията на Хенри Форд пуска на пазара един от най-известните модели автомобили - Model T, - който добива толкова голяма популярност не само заради здравината и издържливостта си, но и заради ниската си цена. Това е и един от най-печелившите ходове на магната - с въвеждането на поточните линии, както и заради събирането на най-добрите и опитни механици (поради високите заплати), той успява да намали разходите за производство и да предложи атрактивни цени за колите си. Другият му коз на пазара е идеята за франчайзинг - във всеки щат се откриват магазини и работилници от предприемчиви хора, които получават правото да продават и ремонтират автомобилите на Форд, по този начин правейки марката изключително позната и известна - за 18 години Model T е продал 15 007 034 броя.

Любопитно е, че Хенри Форд е бил пацифист по природа и не е харесвал войните. Въпреки това Адолф Хитлер е споделял своето възхищение от изобретателя и го е наградил с орден, а пък компанията на Форд е призвеждала бомбардировачите B-24 по време на Втората Световна Война, с чиято помощ американците съкрушават Германия.

Умира през 1947, на 83 години.

6. Андрю У. Мелън


Състояние: $188 800 000 000
Къде е трупал парите си? САЩ
Как ги е натрупал? Финансови услуги

Андрю Мелън е мастит американски финансист, банкер, филантроп и индустриалец, покровител на изкуството. Започва кариерата си като наследява банката на баща си и скоро насочва вниманието си към няколко индустриални бранша - производството на алуминий, кокс и промишлени абразиви. Тези му начинания го правят третия най-богат човек на света, след Рокфелер и Форд.

Едно от основните му постижения е въвеждането на новаторска данъчна политика в САЩ, като средство за изчистване на огромния вътрешен дълг след Първата Световна Война. Базирайки се на наблюдението, че ако данъците са високи, данъкоплатците се стремят да ги избягват (насочвайки се към дейности и огранизации, освободени от данъци), Мелън предлага драстично сваляне на данъчните ставки, запазвайки отношението им спрямо доходите (т.е. по-печелившите плащат по-голям процент). В резултат на това, вътрешният дълг на Америка е свит наполовина, а приходите в хазната се увеличават - всичко е вървяло от хубаво към по-хубаво. За негово съжаление обаче, настъпва Голямата депресия и данъците хвръкват отново във въздуха - от 24% през 1929 до 80% към 1935 година.

Наред с това, Андрю Мелън е подпомагал множество организации за набиране на помощи през Първата Световна Война, както и е спонсорирал с големи суми различни изследователски институции. С даряването на личната си сбирка произведения на изкуствата той на практика основава Националната Галерия за Изкуства във Вашингтон.

Умира през 1937, на 82 години.

5. Азаф Шах VII (Осман Али Хан)



Състояние: $210 800 000 000
Къде е трупал парите си? Индия
Как ги е натрупал? Царувайки

Азаф Шах VII е последният влатетел на Хидерабад и Берар, страни с преобладаващо хинду население, които по-късно са завладени и анексирани от Индия. Считан за най-богатия човек на света по негово време, състоянието му се е оценявало на 2 милиарда долара, докато годишните приходи на новосформираната независима Индия са наброявали ‘само’ 1 милиард. Въпреки значителното свиване на капитала му, Азаф Шах е все още сред десетте най-богати личности в Историята с над 200 милиадра долара, оценени по днешни курсове.

Азаф Шах е принцът с най-висок ранг сред владетелите на Индия, един от петте, на които се полагал салют от 21 оръдия, носел е уникалната титла Низам и е наричан ‘Верен приятел на Британската корона’.

Голяма част от обществените и културни сгради и съоръжения в Хидерабад са били построени по негово време. Известен с покровителстването на образованието и научния прогрес, под негово владичество страната бива опасана с железопътни линии, пътища и летища, електрифицирана и модернизирана, а през 1941 започва да оперира и Държавната Банка на Хидерабад, управляваща независимата парична единица на кралството. Единадесет процента от доходите на Азиф Шах се използвали за подпомагане на образованието и науката.

През 1947, Британия се изтегля от индийските земи и на страните от региона е даден избора за се присъединят към Индия или Пакистан. Вместо това Азаф търси независимост в рамките на Британската общност, но молбата му бива отхвърлена. След едно мащабно въстание срещу феотдалите, което той потушава със сила, положението става още по-напечено и в крайна сметка страната е завладяна от Индия, а Азаф Шах абдикира и приема почетния пост Раджпрамукх.

Умира през 1967 година и погребалната му процесия е една от най-големите в историята на Индия.


4. Уилям Хенри Вандербилд



Състояние: $231 600 000 000
Къде е трупал парите си? САЩ
Как ги е натрупал? Железници

Помните Корнелиус Вандербилд - Комодора, нали? Е, запознайте се с неговия син - Уилям или, както бива наричан, Били. Наследил 100 милиона долара от баща си, той успява почти да ги удвои до 194 милиона само за девет години. Когато умира, Били е най-богатият човек на света, натрупал състояние от железници и превоз на стоки. Бивайки директен и безкомпромисен, той често е казвал, че не го е еня за публичното благо, а работи за себе си и като инвеститор в дадено начинание иска да получи съответните проценти от печалбата.

През целия си живот се стреми да докаже на баща си - будещия страхопочитание Комодор, - че не е тиквеник и дървар, както отецът му го е наричал. Ескпанзията на железопътната империя и несметните богатства, които синът донася на фамилия Вандербилд, може би са достатъчно доказателство за способностите му, но пък от друга страна Комодорът не е човек, който лесно би се оставил да бъде убеден в каквото и да е.

Уилям Вандербилд е бил голям филантроп, дарявайки суми за музеи, университети, младежки организации, и е бил страстен колекционер на майсторите на живописта. Притежавал е над 200 творби на гениални художници, които е пазел в специална къща на Пето авеню.

Оттегля се от активна дейност през 1883 и почива две години по-късно - през 1885.

3. Николай II



Състояние: $253 500 000 000
Къде е трупал парите си? Русия
Как ги е натрупал? Царувайки

Николай II е последният цар на Русия, от благородническата фамилия Романови, който също така носел титлите Велик херцог на Финландия и Крал на Полша. Е, за последното само е претендирал. Официалната му титла е Николай II, император и автократор на всички руси, а към днешно време е канонизиран в светец.

Царува от 1894 до абдикацията си през 1917 година и управлението му е белязано с упадъка на царска Русия и превръщането й от основна политическа, икономическа и военна сила в бедна, изостанала, нестабилна и разкъсвана от враждите между комунистите държава. Като монарх, Николай еднолично взима съдбоносното решение да влезе в Първата Световна Война и с това дава началото на разрушителните процеси, довели до падането на династията Романови, и, в крайна сметка, до неговата смърт.

Безжалостно разстрелян с цялото си семейство от болшевиките през 1917 година, Николай е канонизиран в светец от Руската Патриаршия и е признат като такъв сред духовенството в и извън Русия.


2. Андрю Карнеги



Състояние: $298 300 000 000
Къде е трупал парите си? Великобритания, САЩ
Как ги е натрупал? Стомана (Carnegie Steel Company)

Андрю Карнеги е един от ‘бащите на индустриализацията’, мастит бизнесмен и голям филантроп. Произхождайки от шотландски имигранти, той основава Carnegie Steel Company, която по-късно става основа за възникването на гаргантюанската U.S. Steel.

Започнал като телеграфист, той трупа богатството си не само от производство на стомана, но и от инвестиции в железници, спални вагони, нефтени кладенци, мостове и като посредник в привличане на американски капитали в Европа. Веднъж осигурил бъдещето си и получавайки огромни приходи от бизнес, Андрю се обръща към благотворителността и започва да изразходва капиталите си за построяване и спонсориране на големи университети, музеи, публични библиотеки, телескоп, пенсионни фондове за предишни работници в неговите компании и миротворчески организации. Интересът му към музиката го тласка да построи 7000 църковни органа и световноизвестната Carnegie Hall в Ню Йорк. Карнеги не се ограничава да строи само в САЩ - той финансира редица сгради и учреждения из Великобритания, Европа и Океания.

На фона на големите индустриалци от 19 век, Андрю Карнеги се откроява като не толкова безскрупулен човек, а по-скоро като хуманист, загрижен за бедните, онеправданите, неуките. Контрастът с бизнес начинанията му е много рязък - негов биограф пише, че с даването на пари той се е опитвал да оправдае постъпките, които е трябвало да направи, за да спечели пари. Философията му се е заключавала в три простички правила:

Прекарай първата третина от живота си, образовайки се по възможно най-добрия начин
Прекарай втората третина от живота си, спечелвайки колкото можеш повече пари
Прекарай третата третина от живота си, похарчвайки ги за благородни каузи

1. Джон Д. Рокфелер




Състояние: $318 300 000 000
Къде е трупал парите си? САЩ
Как ги е натрупал? Петрол (Standard Oil)

Очаквахте го това, нали? Не е учудващо - името на Рокфелер е познато дори и сред рибите, той е безспорният шампион сред червивите с пари богаташи. Пионер в петролния бизнес, основавател и управител на една от най-гигантските компании за нефт - Standard Oil. Поради монопола си на пазара, тя е била обект на множество разследвания и съдебни процеси, и в крайна сметка бива разцепена през 1911. Това не попречва на Рокфелер да прекара последните 40 години от живота си, без да работи, използвайки богатството си за благотворителност и филантропска дейност. Неговите фондации са допринесли страшно много за развитието на медицината, както и са помогнали на много млади хора да получат образование - Рокфелер е спонсорирал не един, а цели два университета. Тази му отдаденост контрастира с подхода му към бизнеса, в някои случаи безжалостно докарващ конкурентите до просешка тояга. През целия си живот милиардерът е останал ревностен баптист, даряващ по 10% от всяка заплата на църквата, и напълно се е въздържал от алкохол и тютюн.

Като млад, Рокфелер обичал да казва, че има две цели в този живот - да направи 100 000 долара и да живее 100 години. Първата цел я постига, дори неколкократно. За втората не му достигат две години - почива през 1937-а, два месеца преди 98-ия си рожден ден.

Заключение
Казват, че щастието не е в парите, а в тяхното количество. Дали това е така, преценете сами - дали тези могъщи, властни и - най-вече - заможни хора са били щастливи? Дали всяка вечер не са заспивали с мисълта да избягат от всичко и да живеят спокойно с по петак на ден? Дали са искали да раздадат богатството си за благородни цели? Не знаем. Но едно е сигурно - повечето от тях са работили здравата, за да натрупат невъобразимите си капитали, а такива хора не биха се спрели пред нищо.

източник:http://top10.bg

0 коментара: